Лимит за плащания в брой отново е сред най-коментираните финансови теми в България. Причината този път не е само вътрешен политически дебат, а новата европейска рамка срещу изпирането на пари. Европейският съюз вече прие правила, които поставят общ таван за големите плащания в брой при търговия със стоки и услуги, а у нас се появиха официални позиции и парламентарни предложения, които отвориха въпроса дали сегашният праг в България не е прекалено нисък за реалната икономика.
Темата е важна, защото засяга едновременно бизнеса, данъчния контрол, сивата икономика и ежедневната практика на фирми и граждани. Когато една държава поддържа по-нисък праг от други пазари в ЕС, това може да създава затруднения при по-големи сделки, авансови плащания и операции в сектори, в които безкасовите разплащания не са толкова удобни. Именно върху това акцентира и Фискалният съвет, който посочва, че по-ниският национален праг носи допълнителни разходи и усложнения за бизнеса.
Какъв е лимитът за плащания в брой в България в момента
По действащия Закон за ограничаване на плащанията в брой паричните плащания трябва да се извършват само по безкасов път, когато са на стойност над 5 000 лева, включително, както и когато по-малки плащания са част от свързана операция или договор, чиято обща стойност достига този праг. Това е най-важната отправна точка за читателите, защото именно този текст е действащият национален режим към момента.
Тук има и едно уточнение, което си струва да се направи ясно. В сравнителната таблица в публикацията на Фискалния съвет България е отбелязана с праг 5 000 евро, но в официалния текст на българския закон, публикуван от Министерството на финансите, прагът е над 5 000 лева, включително. Затова при практическо тълкуване за фирми и граждани по-сигурният ориентир е действащият законов текст, а не сравнителната таблица.
Защо лимитът за плащания в брой отново е тема през 2026 година
Причината разговорът да се върне с такава сила е новият европейски регламент. В Регламент (ЕС) 2024/1624 е записано, че търговци на стоки и доставчици на услуги могат да приемат или извършват плащане в брой само до 10 000 евро или равностойността им в национална или чуждестранна валута, независимо дали става дума за една операция или за няколко свързани операции. Същият регламент предвижда прилагане от 10 юли 2027 г. и е пряко приложим във всички държави членки.
Това обаче не означава автоматично, че всяка държава в ЕС е длъжна да позволи плащания в брой до 10 000 евро. Европейската рамка поставя общ максимален таван, но изрично допуска държавите членки да приемат и по-ниски национални прагове, ако смятат, че така по-добре защитават обществения интерес, данъчната дисциплина и контрола върху подозрителните операции. Точно затова дебатът в България не е формален, а реален: страната може да се доближи до европейския максимум, но може и да остане с по-строг режим.
Какво предвижда ЕС за лимита за плащания в брой
В мотивите към регламента Европейският съюз обяснява защо изобщо се стига до единен лимит. Според текста различията между държавите членки нарушават равнопоставеността в общия пазар и поставят фирмите в държави с по-строги ограничения в по-неблагоприятна позиция. С други думи, ЕС не предлага по-висок таван, за да насърчава кешовите разплащания, а за да намали правната разпокъсаност между отделните национални режими.
Важно е да се подчертае и друго. Европейският лимит не се прилага за плащания между физически лица, когато те не действат в професионално качество. Изключение е предвидено и за плащания или депозити, направени в офисите на кредитни институции, издатели на електронни пари и доставчици на платежни услуги. Това показва, че регламентът не е написан като обща забрана срещу парите в брой, а като инструмент за ограничаване на по-рисковите големи търговски плащания.
Как промяната в лимита за плащания в брой може да засегне бизнеса
В България темата вече има и конкретен парламентарен израз. В публикувано предложение между първо и второ четене по законопроекта за събирането на приходи и извършването на разходи през 2026 г. е записано в Закона за ограничаване на плащанията в брой думите „10 000 лв.“ в чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2 да се заменят с „10 000 евро“, а в чл. 4, ал. 2 думите „1 000 лв.“ да се заменят с „5 000 евро“. В мотивите към предложението е посочено, че промяната се представя като естествена на фона на преминаването към еврото и инфлацията.
За бизнеса подобна промяна би имала осезаем практически ефект. При по-висок лимит за плащания в брой фирмите биха разполагали с по-голяма оперативна гъвкавост при определени сделки, особено в сектори със сезонна работа, по-слаба банкова инфраструктура или по-чести разплащания на място. Според Фискалния съвет по-висок праг може да намали административните тежести, необходимостта от изкуствено разделяне на плащания и част от оперативните забавяния, които в момента идват от по-строгата рамка.
Аргументи за по-висок лимит за плащания в брой
Най-силният аргумент в полза на по-висок праг е свързан с реалната икономика. Когато националният режим е прекалено рестриктивен, той може да утежнява законни сделки, вместо да улеснява контрола. Част от малките и средните предприятия работят в условия, в които плащанията често са смесени между банкови преводи, аванси и разплащания на място. По-високият лимит би могъл да намали нуждата от формални заобиколни решения и да направи част от операциите по-предвидими.
Друг аргумент е свързан с бъдещия преход към еврото. Ако страната се движи към работа в единна европейска валута, тогава фиксирането на праговете в евро изглежда по-логично от гледна точка на правната яснота и планирането на бизнеса. Именно това е посочено и в парламентарните мотиви, където се говори за естествена връзка между промяната, инфлацията и процеса по преминаване към еврото.
Аргументи против по-висок лимит за плащания в брой
Аргументите срещу подобна промяна също са сериозни. По-ниските лимити традиционно се защитават с тезата, че правят големите плащания по-проследими и ограничават възможността част от оборотите да останат извън банковата система. Самата европейска AML рамка стъпва именно върху тази логика: големите суми в брой носят по-висок риск от пране на пари и затова следва да има предел, а не пълна свобода.
Затова реалният въпрос не е дали да има контрол, а къде да бъде границата между удобството за бизнеса и защитата срещу злоупотреби. Ако България запази сегашния праг, страната ще остане сред по-строгите режими в ЕС. Ако го повиши, фирмите може да получат по-голяма свобода, но тогава още по-голямо значение ще има качеството на финансовия контрол, данъчния надзор и прилагането на правилата срещу подозрителни операции. Това е баланс, а не чисто политически лозунг.
Какво трябва да знаят фирмите и потребителите сега
Най-важното към този момент е да се прави разлика между действащо правило и обсъждана промяна. Действащият национален режим, публикуван от Министерството на финансите, остава праг над 5 000 лева, включително за плащания в брой по закона. Европейският регламент поставя общ лимит от 10 000 евро, но той ще се прилага от 10 юли 2027 г., а националните власти могат да поддържат и по-нисък праг. Междувременно в България има официално внесено предложение за промяна на левовите прагове към стойности в евро.
Това означава, че темата не бива да се представя нито сензационно, нито подвеждащо. По-точното описание е, че България обсъжда нов подход към прага, а не че вече окончателно е въвела нов траен стандарт за всички плащания в брой. За бизнеса и гражданите най-разумният подход е да следят официалните текстове и обнародваните промени, а не само кратките новинарски интерпретации.
Често задавани въпроси за лимита за плащания в брой
Какъв е лимитът за плащания в брой в България в момента?
По действащия закон плащанията се извършват само по безкасов път, когато са на стойност над 5 000 лева, включително, както и при свързани операции, достигащи този праг.
Какво предвижда ЕС за лимита за плащания в брой?
Регламент (ЕС) 2024/1624 въвежда общ лимит от 10 000 евро за големи плащания в брой при търговия със стоки и услуги.
От кога ще се прилага европейският лимит?
Регламентът ще се прилага от 10 юли 2027 г.
Задължена ли е България да приеме точно 10 000 евро?
Не непременно. Държавите членки могат да поддържат и по-ниски национални прагове.
Важи ли европейският лимит за плащания между физически лица?
Не, когато става дума за плащания между физически лица, които не действат в професионално качество.
Заключение
Лимит за плащания в брой е тема, която тепърва ще се обсъжда все по-активно в България. От една страна стои действащият законов праг от 5 000 лева, а от друга — новата европейска рамка с таван от 10 000 евро и публикуваните у нас предложения за промяна. За бизнеса това е въпрос на удобство, разходи и предвидимост. За държавата — на контрол, проследимост и защита срещу злоупотреби. Именно затова тази тема не е дребна техническа поправка, а част от по-големия разговор как България ще подреди финансовите си правила в следващите години.
Материалът е подготвен от редакционния екип на Mushmurok въз основа на официални документи и публично достъпни институционални източници, включително Министерството на финансите, EUR-Lex, Фискалния съвет и публикуван парламентарен документ.
Венцо ИГ е автор и редактор на Mushmurok.com. Той подготвя, редактира и актуализира съдържанието в сайта, като се стреми да представя информацията ясно, практично и разбираемо. Пише по теми, свързани с автомобили и електромобили, технологии, полезни съвети, рецепти, растения и ежедневие. При материали, основани на външна информация, използва надеждни и официални източници. Венцо ИГ отговаря за окончателната редакция, проверката и актуализирането на публикациите в Mushmurok.com.
