Промени в паметта и поведението при възрастни: кога е нужна лекарска оценка

Кои промени в паметта и поведението заслужават внимание?

Невинаги започват със забравено име или изгубен предмет. Понякога първата забележима промяна се появява в разговора: един и същ въпрос се задава многократно, позната дума сякаш изчезва, а обикновена ситуация внезапно изглежда непонятна.

За семейството тези моменти лесно могат да бъдат обяснени с умора, разсеяност или напредване на възрастта. В много случаи това наистина е временно затруднение. Но когато определени фрази започнат да се повтарят, стават все по-чести и са съчетани с промени в поведението и ежедневните способности, е разумно да им се обърне внимание.

Едно изречение не може да постави диагноза. Нито пък всеки пропуск в паметта означава деменция. По-важни са повторяемостта, постепенното влошаване и разликата спрямо предишното състояние на човека.

Защо близките първо забелязват промяната в думите

Разговорът изисква няколко умствени способности да работят едновременно. Човек трябва да запомни какво е чул, да следва темата, да намери подходящите думи, да подреди мисълта си и да се ориентира в контекста. Когато част от тези способности започне да се затруднява, промяната може да се чуе още преди да стане видима в други области.

Световната здравна организация определя деменцията като общ термин за заболявания, които засягат паметта, други познавателни способности и поведението до степен, при която могат да затруднят ежедневния живот. Деменцията не е нормална или задължителна част от остаряването.

Затова по-важният въпрос не е само „Каза ли човекът нещо странно?“, а:

• Повтаря ли се тази реплика през последните седмици или месеци?
• Забравя ли отговора само няколко минути след като го е получил?
• Промяната нова ли е за него?
• Започва ли да пречи на плащането на сметки, пазаруването, готвенето или безопасността?
• Забелязват ли същото и други членове на семейството?

„Кога ще ходим?“ – въпросът, който се повтаря през няколко минути

Един от най-разпознаваемите сигнали е повтарянето на един и същ въпрос за кратко време. Човекът може да пита кога е прегледът, кой ще дойде на гости или къде ще пътуват, въпреки че отговорът му е даден съвсем наскоро.

Например дъщерята казва на майка си, че прегледът е на следващия ден в 10 часа. След пет минути майката отново пита:

„Кога трябваше да ходим на лекар?“

След още десет минути въпросът се повтаря. Проблемът тук не е, че човекът не е разбрал часа. Възможно е новата информация да не се задържа достатъчно дълго в паметта.

Alzheimer’s Association посочва повтарящото се търсене на една и съща информация като един от възможните предупредителни признаци. Това обаче трябва да се разглежда като част от по-широка промяна, а не като самостоятелно доказателство за заболяване.

„Не си ми казвал това“ – когато скорошният разговор сякаш не е съществувал

Друга фраза, която може да притесни близките, е категоричното:

„Никой не ми каза.“

Семейството може да е обсъждало дадена тема няколко пъти, но човекът да няма спомен за разговора. Това понякога създава напрежение, защото близките остават с усещането, че той спори нарочно или отказва да слуша.

При затруднение с краткосрочната памет обаче човекът може действително да не си спомня казаното. За него усещането, че никой не го е информирал, е напълно реално.

В подобна ситуация спорът рядко помага. Повтарянето на „Казах ти вече три пъти“ може да засили тревожността и раздразнението, без да реши проблема. По-полезно е информацията да бъде казана отново спокойно и при необходимост да бъде записана на видимо място.

„Къде съм?“ или „Как се озовах тук?“

Объркването за място е по-сериозен сигнал, особено когато се случва в позната среда. Човекът може да не разпознае улица в собствения си квартал, да не си спомня как е стигнал до магазина или да се обърка в дома, в който живее от години.

NHS включва объркването за време и място сред често срещаните ранни симптоми, наред с проблеми с паметта, концентрацията, разговора и изпълнението на познати задачи.

Еднократното объркване след дълго пътуване, липса на сън или престой в непознато място не означава непременно заболяване. Но ако човек започва да се губи по маршрут, който винаги е познавал, ситуацията заслужава медицинска оценка и мерки за безопасност.

„Днес кой ден е?“ – когато времето губи ясните си граници

Всеки може да обърка датата, особено през почивни дни. Разликата е, че при нормална разсеяност човекът обикновено се ориентира след кратко напомняне.

По-тревожно е, когато въпросът се повтаря многократно или човекът не може да разбере защо навън е тъмно, защо близките тръгват за работа или защо се подготвя обяд, след като смята, че е ранна сутрин.

Възможни реплики са:

• „Сега сутрин ли е или вечер?“
• „Защо не отиваме на работа?“
• „Коледа мина ли?“
• „Нали днес трябваше да идват гостите?“

Тук отново не е важна една отделна грешка, а повтарящата се загуба на ориентация.

„Ти ми взе парите“ – обвинения, зад които може да стои объркване

Необичайните обвинения са сред най-болезнените преживявания за семейството. Възрастният човек може да твърди, че някой му е взел портмонето, скрил е ключовете или мести вещите му нарочно.

Понякога предметът е поставен на необичайно място: ключовете са в хладилника, портмонето е сред дрехите, а дистанционното е в шкаф с чинии. Човекът не успява да възстанови последователността на действията си и стига до обяснение, което му изглежда логично – някой друг е взел вещта.

Според Alzheimer’s Association хората с когнитивни промени могат да губят предмети и да не успяват да проследят стъпките си назад. С напредването на проблема е възможно да се появят и подозрения към околните.

Това не означава, че всяко оплакване трябва да бъде пренебрегнато. Първо трябва спокойно да се провери какво се е случило. Ако обаче обвиненията са нови, повтарят се и не съответстват на реалността, те трябва да бъдат споделени с лекар.

„Подай ми онова… не мога да се сетя как се казва“

Забравянето на дума от време на време е обичайно. Почти всеки е преживявал усещането, че думата е „на върха на езика“. При тревожна промяна обаче затрудненията могат да станат по-чести и да прекъсват нормалния разговор.

Човекът може да използва необичайно описание вместо позната дума:

• „онова за ръката“ вместо „часовник“;
• „нещото за ядене“ вместо „вилица“;
• „машината в кухнята“ вместо „фурна“;
• „онзи човек“ за близък роднина, чието име обичайно е знаел.

Друг възможен знак е загубването на нишката по средата на изречение. Човекът започва разказ, спира и не може да си спомни какво е искал да каже. Понякога повтаря едни и същи думи или преминава към несвързана тема.

Трудностите с езика могат да имат различни причини. Затова не трябва да се поставя диагноза само по начина на говорене. Важна е промяната спрямо предишния начин на общуване.

„Не мога да се оправя с тези сметки“

Сметките, банковите операции и планирането на разходи изискват внимание, последователност и работа с числа. Поради това промяната в боравенето с пари понякога се забелязва сравнително рано.

Особено показателно е, когато човек, който десетилетия наред е управлявал без проблем семейния бюджет, започне:

• да плаща една и съща сметка два пъти;
• да пропуска редовни плащания;
• да не разпознава стойността на банкнотите;
• да дава необичайно големи суми на непознати;
• да не може да проследи елементарна касова бележка;
• да се обърква при връщането на ресто.

Alzheimer’s Association включва новите затруднения при планиране, работа с числа, следване на позната рецепта и проследяване на месечни сметки сред възможните предупредителни признаци.

„Как се включва това?“ – когато позната задача внезапно става трудна

Възрастният човек може да поиска помощ за нов телефон или непознат уред и това е напълно нормално. По-различна е ситуацията, когато забравя как да използва предмет, с който се е справял всеки ден.

Например човекът не може да включи телевизора, обърква последователността при приготвяне на кафе, не знае как да използва пералнята или започва да пропуска важни стъпки от позната рецепта.

Една такава случка може да е резултат от умора. Но ако затрудненията се увеличават и обхващат различни дейности, семейството трябва да ги запише и да ги обсъди с лекар.

„Не искам да излизам“ – фраза, която придобива значение заедно с други промени

Отказът от срещи сам по себе си не е признак на деменция. Причината може да бъде умора, лошо настроение, болка, проблеми със слуха или желание за спокойствие.

Но ако човек, който винаги е бил общителен, постепенно спре да посещава близки, да играе любимата си игра или да участва в разговори, това може да показва, че тези ситуации вече са трудни за него.

Понякога човекът усеща, че не успява да следи разговора, забравя имена или се страхува да не направи грешка. Вместо да обясни затруднението, той просто казва:

„Не ми се ходи никъде.“

Промяната в социалното поведение трябва да се разглежда заедно с паметта, настроението, слуха, съня и общото здравословно състояние.

Какво може да стои зад отделните фрази

Нормално остаряване или причина за проверка?

С възрастта може да е необходимо повече време, за да си спомним име, дата или дума. Това не е равнозначно на деменция. Националният институт по стареене на САЩ обяснява, че случайното забравяне може да бъде част от нормалното остаряване, докато затрудненията, които започват да пречат на ежедневните дейности, изискват повече внимание.

Разликата често изглежда така:

• По-скоро нормална промяна: човекът забравя кой ден е, но след малко се ориентира.
• По-тревожна промяна: често губи представа за дата, сезон или част от деня и не разбира обяснението.
• По-скоро нормална промяна: не се сеща за дума, но по-късно я намира.
• По-тревожна промяна: редовно спира по средата на изречението и не може да продължи разговора.
• По-скоро нормална промяна: оставя очилата на друго място, но успява да проследи действията си.
• По-тревожна промяна: поставя предмети на необичайни места и обвинява близките, че ги крадат.

Сънят, стресът и общото физическо състояние също могат да влияят на концентрацията. По темата можете да прочетете и материала ни за редовния сън и връзката му с ежедневното здраве.

Три реалистични ситуации, които показват разликата

Ситуация 1: забравена уговорка

Мария е на 72 години и забравя, че в петък трябва да отиде на зъболекар. Когато вижда бележката на хладилника, си спомня разговора и казва: „Точно така, бях забравила.“ Това може да бъде обикновена разсеяност.

При друг човек напомнянето не помага. Той пита за часа многократно, не си спомня защо трябва да ходи на преглед и след минути отново започва същия разговор. Това вече е модел, който заслужава наблюдение.

Ситуация 2: изгубени ключове

Георги оставя ключовете в джоба на друго яке. След кратко търсене си спомня къде ги е поставил. Подобно нещо се случва на всеки.

При по-тревожна ситуация ключовете се намират във фризера, а Георги настоява, че съседът е влизал у дома и ги е скрил. Ако такива случаи се повтарят, близките не трябва да ги обясняват единствено с инат.

Ситуация 3: затруднение с телефон

Елена получава нов смартфон и се нуждае от помощ. Това не е необичайно. Но ако внезапно забрави как се използва старият ѝ телефон, с който е говорила всеки ден, и не разпознава познати контакти, промяната има друго значение.

Какво да направят близките, без да унижават или плашат човека

Разговорът за паметта е чувствителен. Директното твърдение „Ти имаш деменция“ може да предизвика страх, гняв или отказ от преглед. По-разумно е да се говори за конкретни наблюдения.

Вместо:

„Постоянно забравяш всичко.“

може да се каже:

„Забелязах, че няколко пъти тази седмица се обърка за часа и това те разтревожи. Нека поговорим с лекар, за да проверим дали всичко е наред.“

Полезни стъпки са:

1. Изберете спокоен момент. Не започвайте разговора по време на спор.
2. Посочете конкретни примери. Общото „много си се променил“ звучи обвинително.
3. Предложете придружаване. Човекът може да се чувства по-спокоен, ако близък присъства на прегледа.
4. Запишете наблюденията. Дати, ситуации, повтарящи се фрази и промени в навиците са полезни за лекаря.
5. Подгответе списък с лекарствата. Някои медикаменти или комбинации могат да влияят на вниманието и паметта.
6. Не се подигравайте и не изпитвайте човека. Постоянните въпроси „Помниш ли кой съм?“ могат да засилят тревожността.

Защо лекарската оценка е важна

Няма фраза, домашен тест или единичен симптом, който самостоятелно да доказва деменция. Лекарят може да прецени общото здравословно състояние, паметта, вниманието, настроението, лекарствата, слуха и зрението.

При необходимост могат да бъдат назначени лабораторни изследвания, когнитивни тестове или консултация с невролог, психиатър или друг специалист. Понякога проблеми с щитовидната жлеза, дефицити, депресия, нарушения на съня, странични ефекти от лекарства или други състояния могат да причинят оплаквания, които наподобяват когнитивен спад.

Целта на прегледа не е непременно да се потвърди най-страшното предположение. Целта е да се установи причината и да се прецени каква помощ е необходима.

Кога объркването е спешно

Постепенната промяна през месеци е различна от внезапното объркване, което се появява за часове или в рамките на един ден. Рязката промяна може да бъде делириум или симптом на друго остро състояние и трябва да бъде оценена бързо.

NHS предупреждава, че внезапното объркване може да бъде свързано с инфекция, инсулт, ниска кръвна захар, травма, лекарства или други сериозни причини. В България при рязка дезориентация, внезапна слабост, изкривяване на лицето, затруднен говор, загуба на съзнание или опасно поведение трябва да се потърси спешна помощ на телефон 112.

Не чакайте планов преглед, ако човекът:

• внезапно не разпознава близките си;
• не знае къде се намира и промяната е настъпила рязко;
• говори неразбираемо или има слабост в ръка или крак;
• вижда или чува неща, които не съществуват;
• е паднал или е ударил главата си;
• е необичайно сънлив, възбуден или агресивен;
• не може да приема течности или лекарства безопасно.

Полезна допълнителна информация за наблюдението на промени в общото състояние ще намерите и в статията ни за сутрешните симптоми, които не е добре да бъдат пренебрегвани.

Какво трябва да запомним за фразите и деменцията?

Фразите не са диагноза. Те са следи, които придобиват значение, когато се повтарят и са част от по-голяма промяна.

• Един забравен час не означава деменция.
• Един труден разговор не доказва проблем с мозъка.
• Повтарящите се въпроси през няколко минути заслужават внимание.
• Загубването на ориентация в позната среда е по-тревожно от случайното объркване на дата.
• Необичайните обвинения може да са резултат от страх и нарушена памет, а не от лош характер.
• Затрудненията с пари и познати задачи са важни, когато са нови и пречат на ежедневието.
• Внезапното объркване е различно от постепенното влошаване и може да изисква спешна помощ.

Редакционен извод

Понякога първият знак не е драматично събитие, а изречение, което започва да се върти всеки ден като на повторение. Близките чуват един и същ въпрос, необичайно обвинение или признание, че позната задача вече изглежда прекалено сложна.

Не е правилно човек да бъде диагностициран от семейството само по думите му. Но не е правилно и всяка промяна да бъде отхвърляна с обяснението „това е от възрастта“. Най-разумният подход е спокоен разговор, записване на конкретните случаи и консултация с лекар.

Навременната оценка може да открие лечима причина, да помогне за по-добро планиране и да даде на семейството ясна посока как да подкрепи своя близък с уважение и без излишно обвиняване.

Венцо ИГ

Венцо ИГ е автор и редактор на Mushmurok.com. Той подготвя, редактира и актуализира съдържанието в сайта, като се стреми да представя информацията ясно, практично и разбираемо. Пише по теми, свързани с автомобили и електромобили, технологии, полезни съвети, рецепти, растения и ежедневие. При материали, основани на външна информация, използва надеждни и официални източници. Венцо ИГ отговаря за окончателната редакция, проверката и актуализирането на публикациите в Mushmurok.com.